Нощ, стихия ледена, звезди,
погълнати в прегръдка огнена
стоят край огъна, те двама,
мълчаливи, немощни, сами.
Нощ, бездна, парещи вълни,
потънали в мига безвремие
треперещи стоят, те двама,
измръзнали, изплашени, сами.
Нощ, мразовита шир, сълзи,
загледани напред в нищото
изморени там стоят, те двама,
преборили стихията, ужасени...и сами.
