(А)социална мрежа или душевният холокост, който ще ви довърши.
Замисляли ли сте се какво ви дава (а)социалната мрежа!? Не сте. А замисляли ли сте се какво й давате вие!? "Нищо" ще кажете, "Не й давам нищо. Е, освен малко време."
Малко време. Какво толкова. Малко време. Колко малко? Ден, час, минута, повече. Да видим. Сутрин споделяте първото си кафе с НЕЯ, следобед описвате как ви е минала сутринта на НЕЯ, след това нетърпеливо разказвате на НЕЯ плана си за вечерта, а на следващия ден, едва отворили очи, разпалено коментирате нощните си приключения отново с НЕЯ. Не виждате ли? Давате й много повече. Давате й цялото си време, давате й душата си, мислите си, емоциите си, и всичко друго, което все още не е успяла да ви вземе, и се превръщате в хартиено човече, оригами, бял лист хартия, тяло без душа, кукла. Защото тя ще ви я вземе и нея накрая. Ще ви изпразни от съдържание, ще ви изпие до последна капка и ще ви се наслаждава както на ароматно отлежало вино, последно парченце шоколад, сладка отрова, а после ще ви захвърли при останалите ненужни, празни бутилки. Празни. Точно така, една от всичките. Вие ще й го позволите.
Знаете ли, че... Когато поискате от НЕЯ, тя няма да седне до вас, да ви обгърне в най-задушаващата си прегръдка, да ви целуне с най-нежните си целувки, да ви дари най-искрената си усмивка, да ви каже "обичам те".
Да направим един бърз експеримент. Оставете клавиатурата за момент, химикалката също. Оставихте ли ги? Така. А сега се отпуснете на стола, затворете очи, успокоете дишането си и обгърнете тялото си с едната ръка и после с другата, колкото можете по-силно. Точно така. Автопрегръдка. Да. Усещате ли нещо!? Нищо. Ето това ви дава (а)социалната мрежа. Хартиени емоции, празно съдържание. Нищо, нищо, нищо.
Истината е, че ние хората не сме си самодостатъчни и никога няма да бъдем. Имаме нужда от допир, топлина, потръпване, жива емоция. От хора. От любим човек. Не е важно къде се намираме и къде отиваме. А кой е до нас. Не сме си самодостатъчни и никога няма да бъдем.
Затова днес оставете (а)социалната мрежа. На НЕЯ утре няма да й липсвате. Общувайте, докосвайте се, целувайте се, обичайте се "очи в очи". Важно е. Душите са важни. Душите говорят с очи, а очите са гладни... За любов.
Обичайте се.
...
Статия за www.just.bg
