I can’t make you love me if you don’t пее Adele, а ми се искаше да можех, но мога само да доубивам болката в големи чаши вино, нейните песни и много черен шоколад. Щото любовта не можеш да я убиеш по принцип, тя или умира в самотата си, или е завинаги, трети вариант няма, затова не знам защо ми се случва точно тази, явно не й е времето, нито мястото, нито Той е мой както го искам - тук сега веднага, на екс, докато не припадна от умора – да в абстиненция съм, от него, и не, не съм си получила заветното завинаги. Май не ми остава друго освен да слушам Adele, докато не ми пресъхнат очите, гърлото и всички чаши вино, които мога да изпия, и да изям толкова шоколад, колкото тялото ми дръзне да пожелае в очакване може би да разбера Защо Аз, Защо Той, Защо Любов и кой умира-ражда се-обича в края (началото) на историята.
А времето минава ей така, бавно, но минава, почти две години задрасках в календара на чувствата си, а тя е още тук. Защо, Любов...
