Такова слънце е пекнало през прозореца, че ми огрява и най-закътаните ъгли на душата. Пускам го вътре. Покълват ми усмивките, лудостта. Всяка година по същото време. Слънчогледам го втренчено. И дупката преди рождение ми е осветило виждам. Нищо не мога да скрия. Пеперудите в стомаха ми са се събудили от зимния сън и хич не ги вълнува какво мисля аз по въпроса. Напекло ги е вече. Решавам да ги опияня с кафе и ги обричам на глад, да мирясват. За днес. С една дума – пролет. Пролет, пролет.
Пролетно си пожелавам неща с Л: лудост, лято, любов, лалета, лалета, лалета.
