Не знаеш кой си, но тук си и жив,
измъчен от истини, болки, сълзи,
изгубен пак в думи, омраза и лъжи,
погълнат от ярост и даже страхлив.
А помисли ли утре дали ще си тук,
потърси ли днес онези детски мечти,
любовта, добротата, да, тези копнежи,
усмивката чиста, топлотата напук.
А?! Казваш не си, ами хайде търси,
че днес е само миг от този живот,
прашинка невидима, късче любов,
а утре мъгливо е, неясно дори.
