Сега съм друга, може би по-мъдра,
преобразена, някак си различна,
безмълвна и студена като лед.
А бях до вчера романтична
и вярваща и не така цинична.
Казват също мила съм била,
не така престорена, лъжлива като теб,
ами по детски искрена, добра.
Но изморих се да говоря
никому ненужни ангелски слова,
а после сякаш в плен на тъжен гнет,
да търся, от високо паднала
опора, рамо, блага дума, топлина.
Затова от днес съм нова, чужда,
като роза облечена във своя плет,
красива и сияйна, но бодлива,
желана, приказна, но и далечна,
обгърната от своите бодли, сама,
но запазила онази детска добрина,
вдъхновила не един поет.
