Намерих я

Погледнах живота си с други очи,
наранена изхвърлила всички мечти
се загледах дълбоко и търсех това,
което изгубих преди ден или два.
Разрових идеи, блянове, трепети, страх.
Подредих ги отново, прилежно прибрах.
Отворих отново и видях я тогава
онази причина, която я нямах,
заровена под спомени забравени,
затрупана от чувства предадени.
Но беше си там, не беше изгубена.
А може би беше нарочно оставена,
там точно скрита дълбоко сама,
придаваща смисъл на всичко това.
А до нея стоеше онази мечта.
Някой само назаем беше ги взел
и после нарочно там в дъното скрил.
Тук са и смисъл намирам да продължа,
да повярвам отново във любовта.