Нощ студена, ледена роса,
някъде в бездната загледан
чакаш нея,
чакаш да се върне тя,
но сама е тръгнала.
Не поглежда дори мъничко назад,
иска само спомените да ти върне,
да продължи по този път сама.
Нощ след нощ е плакала.
Някъде загледана търсила е теб.
Не си я чакал
както чакаш я сега
и сама е тръгнала.
Оставила е малко спомени за теб,
заключила в тях твоето сърце,
продължила е по този път сама.
Търсиш я,
оплетен в мисли,
облечен в сълзи,
но не плаче тя....
Истинска, свободна,
отключила е своето сърце,
а твоето заключено тупти,
заключено в спомени....
