Прости ми,
че си тръгвам.
Прости ми,
че не съм и смела
и на тебе гръб обръщам.
Прости ми,
че отказвам да се боря,
за любов не смея даже да говоря.
Прости ми,
но такава съм, без воля,
не мога и не зная и защо е.
Прости ми,
че обричам се в мълчание,
е, сама избирам го, а думата е „наказание”.
Прости ми,
нека спра дотук сега,
изтрих останалото, слаба съм, това е.
Прости ми,
но за „любовта” оставих само:
„А за теб нека се бори тя!”
...
ПП: И моля те,
недей ми писа,
няма да го прочета.
И да не забравя, важно е,
поне мъничко дано и тя да те обича.
...
Прости ми.
Аз ще тръгвам.
