Кръстопът! Плахо поглеждаш.
Сенки мънички минават край теб.
Безмълвни, сериозни, студени,
толкова мънички, едва доловими са.
Как да тръгнеш смело напред?
Нима трябва с тях да вървиш?
Кръстопът! Плахо стъпваш.
Правиш крачка и две, дори три.
Изведнъж, сякаш мигом всичко е в лед.
Сенките мънички на парченца строшени са.
Как да тръгнеш с усмивка решен?
А нима можеш без тях да вървиш?
