Да заровя пръсти дълбоко в косата ти,
да те прегръщам до болка,
докато не открадна душата ти,
да се изчервявам, когато ти крада мислите
и ги довършвам съвършено еднакви,
да ти казвам колко ми липсваш,
докато не забравя за какво всъщност говорим,
да си истински.
Да дишам, да ме обичаш, да те мечтая.
Или да бъда, което бях преди да съм, което не мога да бъда.
(Сякаш е възможно...)
Да не те обичам.
По-лесно е.
