Болката е лилава
и мирише на пролетни цветя,
а ароматът й е толкова силен,
че ти става ужасно лошо,
когато затвориш всички врати и прозорци.
Затова тази нощ спиш на отворено
и се молиш да не го сънуваш отново,
да не сте вплели ръце,
да няма допир, нито целувка,
да няма вълнение, или погледи,
a само километри разстояние помежду ви.
Защото близостта му е по-сладка от всичко,
но те задушава, както пролетните цветя,
а ароматът й е толкова силен,
че ти става ужасно лошо,
когато затвориш всички врати и прозорци...
И останеш сама.
