Ако веднъж сте били пленени от красотата на Мексико, тялом или духом, то със сигурност името Лаура Ескивел събужда у вас палитра от емоции. Едва ли има човек, който е чел нейна книга и не е бил поразен от магията на думите й и силата на нейното въздействие.
Както ви казахме преди няколко дни, мексиканската писателка, автор на „Като гореща вода за шоколад” (”Como agua para chocolate”), „Малинче” (”Malinche”), ”El libro de las emociones”, „Законът за любовта” (”La ley del amor”) беше поканена като гост на Наградите Mtel Media Masters 2011, а на 28 април 2011 г. (вчера) издателство Колибри срещна писателката с нейните читатели.
Ще се опитам да ви разкажа какво преживях аз при тази среща.
Естествено всеки можеше да се докосне до нея, да зададе въпрос, да се сдобие с автограф, да чуе това, което тя имаше да ни каже за любовта, за човешката индивидуалност, за магиите и суеверията, за женското начало и тайнството на кухнята.
Но Лаура имаше да разкаже много повече, да нарисува, да вдъхнови, да даде. Тя ни потопи в нейния съкровен свят и ни събуди, когато всичко свърши. Авторката сподели толкова лични неща, като това какво я вдъхновява и мотивира, как протича нейния творческия процес, а именно, че първо избира темата, която я вълнува и вдъхновява и едва след това начина, по който ще я поднесе на читателя, за да предаде посланието си, за да бъде разбрана. Довери ни, че всяка от книгите й съответства на определен етап от живота и израстването й като личност, затова всяка от тях й е скъпа по особен начин. Те са я направили човекът, който е. Заедно с всяка от героините си е съпреживяла и изстрадала историите им - дълбоко, искрено, болезнено и истински - и у всяка от тях е оставила частица от себе си, както и те - у нея.
Срещата се случи само в рамките на някакви шейсет минути, но остави толкова емоции у мен, сякаш изобщо мога да ги затворя в няколко реда думи, да ги огранича, да ги материализирам. Беше неописуемо.
Първата ми среща с Лаура Ескивел беше в първи курс в университета, когато трябваше да прочетем „Като гореща вода за шоколад”, като част от задължителната ни литература за годината. Беше първата нейна книга, която прочетох и първата ми задължителна по време на следването, но и до днес си остава любимата ми. Вчера срещата ни с нея най-накрая се материализира. Доби ново измерение. Сбъднах една своя мечта. Една от тези най-мечтаните. Това е един от онези моменти, които искаш да запечаташ (аз запечатах усмивката й), нещо като първата целувка, само че си целунат от изкуството и е завинаги, нещо като сватбения ти ден, началото на живота, такива неща. Да, днес не мога да пропусна да го спомена, нали любовта тържествува, по кралски, сякаш й е нужна корона, за да е велика. Тя е велика.
И вчера беше велико.
Лаура е безгранична. Излъчва мир, хармония, любов, също като книгите й. Каза нещо, което не трябва да спираме да си припомняме всеки ден, каза, че когато правим всичко с любов, го правим различно, защото любовта е енергия, която се предава. Четете я.
И накрая кратка полезна информация за тези, на които ще им се прииска да се сдобият с нещо нейно в оригинал: ще трябва да търсите онлайн или извън страната, тъй като, за съжаление, за момента издателството е преустановило внасянето на оригинална испанска и латиноамериканска литература.
От мястото на събитието, не ме събуждайте...
...
Статия за www.just.bg
