Сълзи, вик за помощ. Последващо мълчание. Вик за помощ, сълзи.
Казват, че на човек му е най-тежко, когато обича. Когато обича някого повече от самия себе си. Вярно е. И не е. "Тежко" изписвам възможно най-красиво и после пак смачквам листа. Не е това. "Тежко" не описва най-точно моментите, в които искаш да крещиш от болка, но замълчаваш, искаш да посегнеш на най-святото, за да не ти се налага да живееш без него, но оставяш сърцето ти да тупти с бясна сила, защото така е най-правилно. Купища хартия. Задушават ме. Търся точната дума, както удавник търси сламка. Не я намирам. Не я намирам. Ако я намеря, ще ви я кажа. "Кой е той, че да й го отнема!" - провиква се някой от тълпата. Последващо мълчание. А в гърдите ти отново се е загнездила огромна дупка. Придържаш я силно, за да не се разпаднеш. Автопрегръдка. Цяла си. Все още.
Най-тежко е, когато спреш да обичаш.
