Отварям малките чекмеджета
в ъглите на душата си
и пренареждам всичко,
трябва ми нов ред,
начало.
Трябва да тръгвам веднага,
преди да решиш
да си отидеш отново,
моля те,
не ми казвай нищо.
С теб дори тишината е хубава,
да помълчим,
потърси ме, когато си готов,
или забрави, че
ме е имало.
Точно когато чувстваш, че си ужасно слаб, всъщност се оказва, че си плашещо силен, толкова силен, че да си тръгнеш. Такава е любовта. Аз те намерих, ти си отиде. Ти ме намери и си отиде. Сега аз тръгвам. Потърси ме, само ако си готов да останеш. Прости ми, че не знам как да съм твоя за малко, знам само завинаги. И не ме е страх, затова си отивам.
