Плувам в съзнанието си,
от борда на чувствата си
изхвърлям всичко ненужно и тежко,
тук-там слагам катинари,
ей така за всеки случай,
ставам лека като птиче перо,
летя и се любувам на новите гледки,
старите погледнати с нови очи,
леките кораби плували нестабилно,
но в окото на бурята оцеляването е най-сладко.
