Извинявай,
че спрях да ти пиша,
но съм заета да те рисувам
навсякъде,
по мачтите забити в душата ми,
в дъната на очните ми океани,
по вълните на сърцето ми след буря,
рисувам те точно какъвто те помня,
красив и свободен,
нужен ми е само още малко
попътен вятър,
ами хайде, hasta la vista,
и до следващия
пристан.
