Веднъж ме попита как ми харесва повече да бъде изписано името му – цялото или само на галено - не знае, че нероденият плод на любовта ми носи неговото име, гърдите ме стягат, гърлото ми пресъхва, очите ми стават на водни стихии, валят наобратно, любовта е живот, понякога се ражда, понякога умира, понякога други берат плодовете й, заченати в не моя корем.
Плаша се, предимно от себе си, но затова пък много ми отиват роли на студена, далечна не аз, те спасяват и мен и него от мен.
И тук, преди да си легна, твърде откачено е, за да го обясня, имам нужда да му пратя всичката си положителна енергия: обичамтеобичамтеобичамтеобичамте.
Лека нощ, blogger, лягай си.
