Понякога чуждите думи казват всичко, всичко.
Затова този път няма да ти пиша, ще ти почета...
"Понякога ми се иска да не се беше отказвал от мен. Тогава стоя будна до късно и си говоря сама.. задавам си хиляди въпроси, на които не искам да чувам отговорите, питам се стотици неща, които са ми до болка ясни.. просто ей така, надявайки се този път да греша.
Идеологията ми не ми позволява да се усъмня в гадостите, знам че винаги всичко е за добро.. десетки пъти съм го виждала.
Но понякога .. понякога късно вечер, когато ми замирише на зима, а очите ми воднясат от студа.. ми се иска да не се беше отказвал от мен. Не и ти."
