С тишина в очите и томове неизплакани думи
вчера отидох на съботна тренировка,
а треньорката ме погледна и ми каза,
че съм добрина и любов, че това спасявало
душата ми.
Трябва да стана и повече вяра. На себе си.
PS: Между другото „обичам” има само бъдеще, безусловно. Той още не го знае.
