Гледах филм, който ми каза да казвам благодаря за всичко, което ме е направило щастлива, и да казвам още, моля и така Вселената щяла още да ми даде, понеже съм благодарна за първото щастие. И ето ме, благодаряощемоля.
Това е за днес, утре, тези дни, защото напоследък предимно гледам филми и чета, възстановявам си балансите, поглъщам многоточия, многоудивителни, многочувства. Вдишвам думи и издишвам мълчания. Мир, смирение, намирам. Да, това ми носи много (неща), повечето твърде лични, за да ги споделям.
Сега чета Лудост на Калин Терзийски и се чувствам жалка в опитите си за каквото-и-да-е-мое-писане. (Естествено, аз не мога да пиша. Аз обичам, затова го правя. А и хич не ми пука кой какво мисли, тук става дума за мен.) Той е голям. Той пише. И как само пише. Е, до след като се опия с неговата Лудост и се отърся от моите. Лудости.
И благодаря. За всичките. Чудеса.
