пролетно

По принцип. Не пиша на никого и за никого. Пиша за себе си и на себе си, единствено. Става дума за мен.
Разчленявам си проблемите публично, вадя им туморите, без упойка, с отворени очи, за да не забравя никога как е боляло. После зашивам внимателно и лекувам нетрадиционно, слагам си системи на всякакви нужни и ненужни места, пускам си (авто)любов венозно, поставям по малко концентрирана хичнемипукакаквомислите вечер преди лягане и дозирам според настроенията, слънцестоенето, фазите на луната, такива неща предимно. Системно си изписвам хубавини сутрин, обед, и вечер. 

Или просто се хваля, когато ми е чудесно. Това е.
Един път годишно, пред рожден ден, увеличавам дозите. Ставам една егоистично прекрасна. И правя (само) каквото си искам. Пре-раждам се. Приятно е много.