На миналата Kоледа поръчах си на теб любов
изгаряща, вълшебна, магнетична,
донесе ми сълзи, омраза и покров,
а мислите погълна ги отрова страховита.
Измина ден и месец и година,
потъвах бавно в бездиханната си пропаст,
изпепели ме тази същата, сковаваща лавина,
покрита бях, но не с любовен, а с покварен плащ.
Вървях облечена в омразата си дълго,
замаяна от фалшиви, огнени слова,
но съблякох парещото наметало, виж го, ето
и продължавам този път с високо вдигната глава.
Какво да си пожелая тук и днес, сега,
не ща пак думите лъжливи, нито пък ярките доспехи
и ето, макар и тъжна, пак написах „любовта”,
но не престорена, а истинска да бъде...
....
...Но, моля те, отбележи си важно е, не само за мен, ами за всеки.
