Когато ме боли, отдавна казах, не мога да пиша,
тогава, споменах и много трудно дишам,
пресъхва и засяда в гърлото ми буца едра,
а мислите изгубват се в дълбока бездна.
Зачестява мигом пулсът ми, треперя цяла,
понеча ли да стана не мога, сили нямам,
напускат ме мечти, копнежи и надежда,
да продължа, си мисля, или тук да си остана.
Сърцето ми тупти тъй лудо, жестока, гневна
раздира гръд злочеста болка тежка, жива,
сълзи се стичат, а онази сляпа и наивна вяра
да продължа напред страхът за миг поваля.
И лутам се и плача, със сетни сили дишам,
моля се със себе си и този път да се преборя,
да продължа, дори със сълзи на очи, дори сама,
да понеса оковите, любов, но да остана жива.
