Безпътна в сънища и спомени се губя
и лутам се там някъде между мечтите,
потънала в мълчание, студена и безлична,
безропотно изхвърлила сълзите.
Не спирам да вървя безчувствена дори,
без страх, без думи, но и без усмивка
и сковано е сърцето, не пламва, не тупти,
не може вече никой да обича.
...
Дали от болка или от ярост се зарича
и студено е, не иска в пламък да изгаря,
не може и не иска никой да обича,
за да не плаче, да не го боли накрая...
