Погледнах навън, слънцето грее, сияят усмихнати детски лица,
ехтят викове, смях приглушен, щастливи са хората, празничен ден,
обърнах се, загледана в себе си, търсеща смисъл във всичко, сама,
загледах се трепетно да зърна причина забравена, едничка поне,
разместих, разрових, разхвърлях мисли, спомени, дори блян съкровен.
Няма я, а знам, че там я оставих, грижливо прибрах до онази мечта.
И отново безмълвна поглеждам с други очи, замислена, потънала в плач.
Някой изхвърлил е тази същата едничка причина, ала взел и онази мечта...
