Когато всичко стане различно. Когато всичко е като на филм, а ти си само зрител на собствените си вълнения. Гледаш се как ставаш, взимаш си горещ душ, за да се събудиш от себе си, отиваш в кухнята, сипваш си голяма чаша кафе, без захар и се молиш да ти стане достатъчно горчиво, че да се отърсиш, да видиш, че Той не е тук, не го е имало никога и сега го няма.
Когато искаш да му правиш най-вкусните палачинки с шоколад, докато се излежава във вашето легло, да купуваш бира в кутийкии и да си разпределяте задълженията вкъщи, да знаеш какво го кара да се усмихва, когато му е най-тежко и му идва да крещи с пълно гърло, а вместо това става мълчалив. И всички онези малки неща, които всеки ден заключвате вкъщи и излизате за работа, а вечер нямаш търпение да се прибереш преди него, защото знаеш, че обожава.
Тогава си даваш сметка, че всъщност единственото, което искаш, е Той да ти се случи. Че ти липсва.
Когато искаш да му правиш най-вкусните палачинки с шоколад, докато се излежава във вашето легло, да купуваш бира в кутийкии и да си разпределяте задълженията вкъщи, да знаеш какво го кара да се усмихва, когато му е най-тежко и му идва да крещи с пълно гърло, а вместо това става мълчалив. И всички онези малки неща, които всеки ден заключвате вкъщи и излизате за работа, а вечер нямаш търпение да се прибереш преди него, защото знаеш, че обожава.
Тогава си даваш сметка, че всъщност единственото, което искаш, е Той да ти се случи. Че ти липсва.
