Блажената любов е тази, която ти задава всички въпроси, но ти дава и отговорите, дърпа те напред-назад, но те държи за ръката, в случай че ти е трудно, прави те по-добър, но ти показва и най-лошото, дава покой на душата ти и структурира правилно ритъма на сърцето ти, познава всичките ти усмивки и знае как пиеш кафето си сутрин. А можем ли да я познаем...
Казват, че вълкът мени козината си, нрава не. Но когато всяка капка дъжд те изгаря като киселина и заличава дори и последните следи от неговите пръсти по кожата ти, тогава си сменяш облика отвътре навън. Случва се веднъж и край. Първо тупкането на сърцето ти зазвучава различно, след това кожата ти започва да мирише по друг начин, пръстите ти пипат по-леко, гласът ти става по-нисък, усмивките ти се случват по часовниковата стрелка, не обратно, погледът ти губи дълбочина и отмяташ коса предимно по навик, а целувките ти оставят горчива утайка по ъгълчетата на нечии устни.
Идва момент, в който едва си спомняш как се усмихва, какъв е цветът на очите му, как произнася името ти шепнешком. Тогава се питаш това Той ли е? Или е поредната земна любов по пътя към Нея – онази блажената - и защо толкова боли, ако е така...
Искам дъщеря, която да носи неговото име, а вместо това се уча как да не нарушавам мълчанието по между ни и да казвам сбогом наум. I love you and till the end, though.
Е, в крайна сметка, няма нищо по-хубаво от лошото време. Всички бури отминават рано или късно, а изгревите след гръмотевична нощ са божествени.
Останалото е излишно...
