Произнасям щастие на португалски.
А Михаела ми пуска Мишел Телó до припадък, опиянила съм се (смъртно), кикотя се и пея. Хубаво ми е, бе. Играя на асоциации със себе си. Щастие - Рио. Език - португалски. Лудост - аз. Някои хора скучаят понякога. На мен не помня да ми се е случвало. Някога.
Ето скоро ще почна да правя две неща, за които винаги съм мечтала. Хваля се. Само. Само ще кажа, че са свързани с писане-четене. Ще ми се изпълнят две мечти, първо щото са ми важни и второ щото са ми важни. Ей това е щастие. Да.
Чувствам се като новородено пред гърдите на майка си, ще се пръсна - от живот. Крачетата ми треперят, искам да ходя, но още се уча да дишам и говоря, рано ми е.
В началото думите ми са кратки, но пълни със смисъл, тежат ми на плещите (като на новородено). Да видим.
F-e-l-i-c-i-d-a-d-e.
