щипка лято, която си добавих на зимата,
полюшка ме няколко часа като бодро
корабокрушение преди сън тая Жена,
нагоре-надолу,
нагоре-надолу,
запуши ми пробойните после,
сглоби ми счупените парченца,
излекува ми всички злокачествени любови,
опъна ми платната
и ми даде точна посока,
пях и плаках,
плаках и пях,
сега съм по-доброто копие на мен,
мда,
щото-тя-го-може.
Обичамяобичамяобичамя.
