Безпътна губех се в съмнения,
изтощена, търсеща покой, утеха,
повалена от лирични обещания,
лъжовни думи, маски и клишета.
Потънала в мълчание се лутах,
отровена от бляскави доспехи,
погълната от мрака сляпа скитах
по улици, заслони и пътеки.
Безлична и студена следвах пътя,
до болка мразех този свой покров,
но изморих се от оковите на кръста,
да се боря със страха от теб, любов.
